Алла Шишкина: късметът е само илюзия

- Алла, кажи ми какво означава за теб думата "спорт"?

- За мен спортът е един вид религия, ако мога така да се изразя. И за много хора, които са свързани с него по един или друг начин. И дори не взимам за пример професионалистите, спортът е религия за всички хора, които следят за здравето си и водят активен начин на живот. Невъзможно е да се занимаваш със спорт и да не забелязваш как той постепенно се превръща в твоя живот стъпка по стъпка.

- Имате ли някакво мото или любима фраза, която отразява отношението ви към живота?

-Щастието е само илюзия. Зад привидния късмет се крие много работа и упорит труд. Никой не знае колко усилия всъщност стоят зад всяко ваше постижение: първия ред на пиедестала или пробив в науката, в изкуството и дори в обикновеното ежедневие.

Когато бях на седем години, реших, че танцуването под вода е моето нещо.

- Защо синхронно плуване?

- Избрах и е невероятно, че едно дете на 7 години го избра само. Много ми хареса, видях състезанието по телевизията и реших, че танците във водата са моето нещо.

- Не сте променили мнението си оттогава?

- Имаше трудни моменти, но всеки има такива в живота си. Но този, в който си тръгнах и никога не се върнах... не, определено не беше така.

- Как обикновено протичат тренировките ви?

- Тренировките обикновено продължават около 10 часа, ако говорим за националния отбор. Обикновено това са 2 часа на сушата и 8 часа във водата. Това е много натоварващо от физическа гледна точка. Няколко вида спорт по същество са събрани в един: плуване, акробатика, скокове и всичко друго, за което можете да се сетите. Ако говорим за извън сезона, обикновено между състезанията един месец не се доближавам до голяма вода - басейн, река, море - след това започвам да плувам по малко.

- Вие също не плувате по време на почивка?

- Най-често влизам, за да се освежа. Като цяло ходя на море, защото обичам да ми е топло. Обичам да прекарвам ваканцията си активно: да се разхождам някъде, да видя нещо интересно. Морето винаги е приятно и полезно за възстановяване на организма, такава почивка на тялото и душата, без високи постижения във водата (смее се).

- Колко време трае извън сезона и кога започва сезонът?

-Всичко зависи от това кога ще приключат последните състезания: например Световното първенство обикновено приключва през август. През този период имаме няколко месеца за почивка и след това от октомври отново започваме активната фаза на тренировките. Отначало те протичат в такъв "възстановителен режим", а след това отвреме-навреме увеличаваме и увеличаваме темпото.

- Кое е най-трудното нещо при работата във водата?

- Всичко. Работата във вода по принцип не е лесна. Толкова е трудна, че понякога всеки удар на ръката се извършва трудно. И, разбира се, ако говорим за синхронно плуване, това е задържане на дъха, защото по-голямата част от изпълнението и тренировките прекарваме под вода. Ако задържате дъха си за дълго време, всяко движение във водата става все по-трудно за изпълнение.

- Как да развием такова "дишане" като при синхронните спортисти?

- Не знам, честно казано, просто плуваме много под водата, като по този начин развиваме белите си дробове. Тъй като почти всички в националния отбор тренират от ранна детска възраст, прекарват много време в басейна, обемът на белите дробове се е формирал доста голям.

- Какво включва обучението на сушата?

- Това е едновременно физическа подготовка и разтягане. Разбира се, правим и нашите специални упражнения: стойка на глава, шпагат и т.н. Репетираме програмата си на музика, показваме движенията на краката с ръце.

- Как синхронизираните атлети чуват музика под вода?

- Под водата има високоговорители и музиката се чува дори по-добре от теб (усмихва се). Всъщност, разбира се, има различни ситуации. Ако има нещо, винаги сме готови да продължим да показваме композицията под условна оценка. Ако се случи така, че музиката бъде прекъсната, един от екипа започва да брои на висок глас, а всички останали продължават да изпълняват елементи в даден ритъм. Разполагаме с цялата музика за осмици, за шестици, за тройки. И обикновено предварително се договаряме кой в случай на форсмажорни обстоятелства ще започне да брои на глас.

По голямото желание на родителите детето може да се роди само, веднага във водата и така да не излезе от нея и да не се измъкне.

- На каква възраст да запиша детето си на синхронно плуване?

- Включих се в синхронното плуване на седемгодишна възраст и по онова време това се смяташе за нещо съвсем нормално. Сега, разбира се, е много късно. Момичетата, а вече и момчетата, се дават в секцията от 4-5-годишна възраст. Плюс това сега плуването на бебета е много разпространено. Така че, ако родителите са много склонни, едно дете може да се роди, да влезе направо във водата и никога да не излезе от нея.

- Какво ви помага да се придържате към пътя към целта си? Какво ви мотивира?

- Спортистите винаги получават някакви награди по време на кариерата си. Тук всичко е просто: ясно разбирате структурата и осъзнавате какъв етап ви очаква на следващото ниво. Винаги съм имал цел в живота си. Целият ни отбор по синхронно плуване от много години е на първо място - това беше най-големият ми мотиватор и най-голямата ми подкрепа.

Алла Шишкина

- Кои състезания се превърнаха в крайъгълен камък за вас?

- Първото световно първенство в Рим, защото това беше един от най-големите и решаващи стартове за мен. В края на краищата, ако си стигнал до такова голямо събитие, попаднал си в националния отбор и си успял да помогнеш да се донесе медал в касичката на страната, тогава вече започваш да се чувстваш уверен, че наистина си закотвен в отбора. И, разбира се, Олимпийските игри в Рио и Лондон. Това беше пределът на моите мечти.

- Колко трудно ви е да работите в екип?

- Аз съм отборен играч. Лесно ми е в екип, може би защото от дете тренирам в екип. Това, което много ми харесва в синхронното плуване, е, че имаме много развита приемственост между поколенията. По-младите винаги слушат по-възрастните, а по-възрастните винаги са готови да помогнат със съвет или нещо друго. Уважението е в основата на работата в един голям екип.

- Има ли други спортове, които харесвате, освен синхронното плуване?

- Тази година опитах да карам сноуборд. По отношение на екстремните спортове съм малко страхлив, защото, разбира се, ме е страх да не падна, да не получа случайно някаква травма или, което е по-лошо, да не счупя нещо - не мога да го направя. Ето защо се качих на дъската много внимателно. Но като цяло съм отворена за всичко ново!

Алла Шишкина

- Какво можете да посъветвате човек, който не се осмелява да започне да спортува/бяга сутрин/да ходи на фитнес?

- Трябва да преодолеете мързела си. От собствен опит знам, че това е най-трудното нещо, особено ако никога не сте го правили и всичките ви мисли са в облаците. Първата стъпка винаги е най-трудното и най-важното решение. За да направите нещо и да постигнете нещо в него, трябва да разберете защо и за какво го правите. Спортът не е просто за забавление.

Грим: Елена Лобанова.

Изказваме своята благодарност за помощта при провеждането и организирането на снимките на Уелнес клуб "Небо".